Финансистите отчитат като грешка увеличението на заплатите в публичния сектор на фона на неефективността при използване на бюджети и евросредства. Средствата трябва да отиват в ефективни инвестиции като инфраструктура и в програмите за усвояване на еврофондове.
В предаването „Здравей, България“ по Nova тази сутрин, изпълнителният директор на Съюз за стопанска инициатива Михаил Кръстев и банкерът Левон Хампарцумян обсъдиха темите за заплатите в публичния сектор, като и разкритикуваха неефкетивността при разпределнието на бюджета.
Кръстев посочи: „Дори и да вземем за пример капиталните разходи и разходите за инвестиция, които включват и разходите за инфраструктура, разходи за това хората да имат вода, не се изпълняват всяка година. И после затова има криза, защото даваме парите си на друго място, а не там, където трябва. Ако погледнем усвояването на еврофондовете в България, както и плановете за възстановяване, там имаме драстична неефективност. Тук имаме директна загуба от десетки милиарди левове за това, че не можем да си усвоим еврофондовете. Усвояваме под 10% от еврофондовете по част от оперативните програми за план за възстановяване. В момента всички стискаме палци да имаме трето плащане, защото иначе ще се отвори още една милиардна дупка в бюджета.“
Той каза, че трябва да се ограничи ръстът на заплатите в публичния сектор и подчерта, че всяка година държавата отпуска за заплати в него над 23 милиарда лева. Кръстев даде пример с бюджета за пенсии през 2019 – последната нормална фискална година преди Covid-19, когато той е бил 10 милиарда лева. „Това са неустойчиви ръстове, които няма как българската държава да поеме. Препоръките на Международния валутен фонд за ограничаване на част от бюджета с 1% от БВП няма да свършат никаква работа. Трябва да емитираме над 40 милиарда лева нови дългове, за да покрием старите емисии.“
Левон Хампарцумян коментира неефективността при инвестиране на държавните средства: „Ние продължаваме да имаме нисък дълг. Въпросът е този дълг, който така или иначе трупаме и расте, за какво се използва. Ако се използва за продуктивни вложения, които в бъдеще ще генерират доходи – инфраструктури, социална сигурност, добре. Но те се разпиляват. Отиват в заплати в публичния сектор, неефективни проекти. Никой в България не говори за ефективността на публичните пари.“
Хампарцумян коментира, че вдигането на заплатата на административни служители с цел да се подсигурят симпатии към настоящата власт при предстоящи избори, е бавно рязане на клона, на който се седи. „Какво като се вдигне заплатата, когато след това тези пари ще могат да купят по-малко стоки и услуги? Така се наливат пари в неефективни и непродуктивни системи.“
Той посочи, че МВФ, в който България е акционер, дава съвети, но освен това има и перфектните инструменти да спрат една икономика от свободно падане и да се стабилизира. Нямат обаче инструментите, нито хората за това, да осигурят икономически растеж. Те могат да дадат насоки. Казват: „Ако продължите по начина, по който сте тръгнали, имате тези конкретни рискове.“
По темата с приходите, Кръстев подчерта, че приходите са достатъчно високи. „Ние генерираме рекордни приходи всяка година. Приходната част в бюджета е рекордна. И бизнесите плащат повече, и домакинствата плащат повече, и през инфлацията влизат повече пари в бюджета. Нямаме нужда от данъчна тежест. Не може заплатите в бюджетния сектор да бъдат 10% от БВП. Не може пенсиите да са нараснали толкова много и с толкова висока база.“
„Ние можем да намалим темпа на увеличение на доходите в бюджетния сектор, което ще внесе глътка свеж въздух във фиска. Трябва да се откажем от част от вредните практики, които бяха въведени в последните години. Например увеличението на минималната работна заплата по тази абсурдна формула, която не отговаря на никакви критерии. Какво означава средна работна заплата, когато 75% от хората в България взимат под нейното ниво?“
Като пример за драстична неефективност в бюджета, Хампарцумян даде 50-годишните строежи на магистралите.
Кръстев каза, че „дори и да вземем за пример капиталните разходи и разходите за инвестиция, които включват и разходите за инфраструктура, разходи за това хората да имат вода, не се изпълняват всяка година. И после затова има криза, защото даваме парите си на друго място, а не там, където трябва.“
Той отбеляза, че има директна неефективност при усвояването на европейските фондове. „Няма достатъчна връзка между бизнеса, който би трябвало да изпълнява тези проекти и да усвоява тези фондове, общини, администрация и оперативните програми и техните ръководства тук в България. Ние сме разписали тези наши програми, а след това не можем да ги изпълняваме. Губим десетки милиарди левове за това, че не можем да си усвоим еврофондовете. Там има оперативни програми с ръководства, с експерти. Очевидно те не успяват да свършат добре своята работа. Може би нямат достатъчно потенциал, може и да нямат достатъчно висококачествени служители, с които да подпомогнат бизнеса да достъпи до тези фондове. Там трябва да бъдат насочени ресурси, да се увеличават заплати.“
Хампарцумян допълни, че частният сектор представлява и конкуренция за работна ръка. „Борбата в днешния свят е за таланти. За хора, които са добре образовани и ефективни. В момента публичният сектор има по-високи заплати, отколкото частният сектор.“
