Бившият външен министър от кабинета „Костов“ Надежда Нейнски определи протестите като такива за ценности, а не социален взрив.
„Тогава искахме да сменим системата. Сега хората искат системата да работи“, каза пред bTV Нейнски.
Според нея това, което е извело хиляди на улицата, е усещането за липса на еднакви правила за всички и избирателност на правосъдието.
„Когато като политици искаме доверие – ние не можем да го искаме. Доверие се печели. И се печели с лична отговорност, с истината и честен диалог“, заяви тя, цитирана от novini.bg.
По думите ѝ вместо диалог обществото е получило арогантност и усещането, че „независимо дали сме в или извън ЕС, нищо не се променя“.
Тя изрази тезата, че на протеста освен младите са били и всички хора, които искат да се пребори корупцията.
Те виждат Европа като възможност – да учиш и работиш навън, но да можеш да се върнеш без да започваш от нулата, смята още Нейнски.
На въпрос дали протестите могат да родят нови лица и лидери, Нейнски предупреди, че политическите сили ще се изкушават да „привличат“ младите, но доверието минава през честен разговор – какво реално може да се промени и с какви мнозинства.
Като ключов пример тя посочи съдебната реформа – за нов Висш съдебен съвет са нужни 160 гласа.
„Тези 160 гласа трябва да се кажат предварително как ще бъдат осигурени. Ако няма тази възможност – няма как да се обещава.“, каза Нейнски.
Тя напомни и европейската практика – в повечето демократични държави почти няма еднопартийни правителства, а управлението е през коалиции, които трябва да се правят на база ясни общи цели.
Според Нейнски именно бюджетът е станал конкретният повод за избухване на недоволството.
„Стана така, че никой не харесваше бюджета, но имаше опит да бъде приет. Това говори за разнородно мнозинство с различни интереси“, коментира тя.
Изводът ѝ – следващото „реформаторско“ мнозинство трябва да бъде съставено от формации със сходна визия и да заяви още в началото какво може и какво не може да постигне.
Нейнски предупреди за сериозен риск от ръст на евроскептицизма, ако институциите не се реформират и не започнат да работят.
„Когато институциите в една демократична държава не работят добре, хората обвиняват тези, които не са направили усилия да ги променят. И тогава гневът може да те отведе там, където най-малко очакваш“, каза тя.
