E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Петък, 17 Юли 2015 13:02

Писателка описва истории на гръцките острови Самотраки и Крит в Дърветата на Самотраки

 

След броени дни на книжния пазар излиза сборника с къси разкази „Дърветата на Самотраки” (издателство „Изида” на Пламен Тотев). Автор е писателка от новата вълна успешни българи, завръщащи се от чужбина, Стефи Недевска, която прокарва път в с нов жанр българска женска магическа прозаРазказите са вдъхновени от пътешествията и срещите й с хора от различни краища на света. Пет от общо 12 разкази описват истории на гръцките острови Самотраки и Крит. Това са истории на магнетично привличащи се от своите културни различия и странности герои, чиито истории са разказани с жив език, изтънчен хумор и щипка южняшка чувственост.

 

 

Стефи Недевска отваря нова врата в българската художествена литература с неповторим стил женски магически реализъм. Родена е в Пловдив като през важен етап от живота си живее и твори в Лондон, а отскоро избра да се завърне обратно в България. Повечето разкази са сътворени по време на емигранството във Великобритания и пътешествията из Гръцките острови. От 2011г. активно участва в процесите на духовно осъзнаване. Автор е на обичания и популярен сред българската общност сайт с ежемесечни прогнози и напътствия, астробюлетините на  www.astro.ourplanet.cc . Автор е и на книгите „Приказка за сърцето” и „Разговор за сърцето”- жанр езотерика, които придружават семинарите й за духовно израстване; както и на стиховете и текстовете на ангелските карти „Благославящи Ангели” (първите български ангелски карти с картини на художника Андрей Янев, вдъхновени от посещенията му в Атон) www.blessingangelsap.com. Картите са издадени като приложение за мобилни телефони айфон и анроид, разпространяват се чрез Амазон, Гуъл и Апъл на три езика (английски, български и датски) и носят духа на България до всички краища на земята.

Стефи Недевска е многоизмерен талант, написаното от нея лекува и вдъхновява последователите й. Пише на български и английски езици. 

 

 

Ето част от мнения и коментарите на критици и редактори:

 

   "В търсене на Великата Майка, в търсене на Любовта или просто в търсене на Себе си...Във всеки от късите разкази на Стефи Недевска героите се търсят, намират се и пак се губят - просто живеят. Те пътуват към себе си независимо от епоха, място, религия, възраст, националност... Но не губят вярата си.Живият език и лекият хумор на разказите ги прави лесни за четене и някак неусетно техните послания се вписват уютно в душевния мир на четящия. Без напрежение. И с много Обич." Марина Стайкова, редактор

    Стефи Недевска съчетава остър ум и въображение, пропито със съчуствие и дълбочина на наблюдението, които я превръщат във въздействащ и проникновен разказвач. Нейните истории надхвърлят хоризонтите на разказите и занимават въобръжението на читателите далеч отвъд четивото."  Лесли Филпот, консултант, Великобритания

    „Потресаващо! Още усещам сладката болка на двете им влюбени сърца. Точните думи в разказа плениха сетивата ми и се изписаха по стените, а и буквално чувах звуците на стария немски грамофон. Един споделен красив миг на любов и вяра!” Линда Дудек, лектор, Дания,  за разказа „ЛЮБОВ”

    „Отлична история с голям потенциал. Много добър диалог, обрисуващ главните герои. Бившата съпруга оживява напълно чрез разговора. Неочакваният финал дава ново звучение на целия разказ” Лорейн Мейс, литературен критик, Великобритания за разказа „Врата Калинка”

Предговор: Вечно търсещата Стефи Недевска и нейните житейски трансформации

Марина Стайкова, редактор

По образование е лекар. По призвание - прокарваща пътища на любовта. Запознахме се, когато тя работеше в едно от поделенията на Българската кинематография. След закриването й Стефи замина за Лондон. И там намери  онази част от себе си, която я оцелости. Откри желанието си да твори. И го последва. Тя се наслаждава на удоволствието да пише на два езика като вплита преживените от нея самата моменти в тъканта на художествената измислица с такава лекота, сякаш слушаш разказ на близък приятел. Родният Пловдив и Лондон, от втората й родина Англия, съжителстват мирно в душата й. Тя е благодарна за уроците - не винаги лесни, които е научила и учи във всеки от тях. Обича да пътува и да открива вечните истини в конкретни места. Свободният й дух се чувства добре навсякъде, където я отвежда пътят й - в Гърция, Италия, Испания, Англия, Франция... и навсякъде в България!Междувременно не спира да учи. През годините се запозна с много от духовните учения и практики, приложи ги първо върху себе си и чак тогава си позволи да въвежда и другите в тях. Кабинетът й за духовни практики в Пловдив е уютното място, където се срещат хора, които също като нея не спират да учат, да търсят и да се радват на преоткрития си живот. И така в пътувания, спортуване, духовни занимания и писане се появи третата й книга.Живият език и лекият хумор на разказите й ги прави лесни за четене и някак неусетно техните послания се вписват в душевния мир на четящия. Без напрежение. И с много Обич.Героите в тях следват пътя на авторката, израстват и се преобразяват с нея. Едно дете си говори с морето и запленено от песента на щурците написва тяхната оратория. Счетоводителка се превръща във фея и ръси навсякъде с дафинови листа за покачване на потенциала. Отчаян мъж си построява врата-калинка, за да върне любимата жена, а вдовец на село прави мускули в задната стаичка на своята къщурка и тайно учи английски на самоучител. Жена се появява на многосантиметрови токчета в късна доба в родопско село и пленена от здравомислието на местния шофьор намира в мускулестите му ръце изгубената си сигурност. Офицер се влюбва безнадеждно в затворничка, а английски джентълмен с безбройните си покупки в дизайнерски торбички се загубва в очите на латиноамериканска имигрантка-продавачка в евтин магазин на Трафалгарския площад в Лондон. Чужденци-пришълци в измислено царство се превръщат в мъдреци с песента на Хари Белафонте и създават по припевния мотив инициации в магията на БАМ, а четири двойки вечерят с октопода с доматен сос на вечеря, дадена им от хотелиерката, която мъдро държи всичко под контрол. Великата майка на Самотраки призовава чедата си да се завърнат в дебрите на нейната гора с вековни дървета, по чиито пътеките отекват стъпките на човешката еволюция, обута в дървени налъми или в пластмасовите творения на китайското чудо.

Магията на прозата й отваря полето на въображението и превръща ежедневието на четящия в лека и приятна игра. Игра, която наричаме Живот. И в която всичко и всички се променят.
Както пише английският бард в надслова на книгата: „Ще трябва да почакаме до
края на деня, да видим как всичко се променя.”

 

Всеки, който се докосне до тази книга, по свой начин е дочакал деня.

Eкстракт от разказа „Четири двойки и една вечеря” от книгата „Дърветата на Самотраки”, изд. „Изида”, юли 2015

 

“...Хотелиерката Атина я представи на Георгиус и Елини, които й се сториха малко затворени и неразговорчиви, поне не като Матю, чийто глас и смях кънтяха из двора. Скоро се отправиха към ресторанта на кея, заеха четирите маси, допрени в редица, върху които като тежки капки дъжд от Амазонската джунгла се изсипаха множество гръцки предястия. Донесоха се типичните за острова цацики, долмадес, тарамасалата, маслини, хорта и разбира се гръцка салата - толкова храна София не можеше да си представи, че ще бъде изядена. Но колко грешеше! Втора вълна рибни ястия се разби като буря в кей и достави неизменния октопод в доматен сос, специално приготвен за случая. За архивите на музея - никой не бързаше да се храни. Хазайката Атина доста се постара да обърне внимание на всеки с изключение на собствения си съпруг, когото никой не забеляза как с извинителна усмивка се оттегля с децата към полунощ. София седеше до съпруга си, впила очи в Кристос, мълчаливо пушещ насреща й с поглед, взрян в пепелника. Неговото притеснение пълзеше по покривката на масата и й се предаваше, а добре тренираната му жена отблъскваше вълните наранено мъжко достойнство и с точен мерник стреляше в британската пробойна. Матю се остави да бъде погълнат от стихията на буйната испанка, която се присягаше към чинията му с нож и вилица да му нареже пържолата.

За да си спести унижението, на което я подлагаше нехайството на съпруга й, София проговори, като покани в спасителната си лодка и Кристос:

- Струва ми се, че старогръцките митове и легенди живеят тук модерния си живот.

- Всяка историческа епоха е променяла и нагласяла митовете и легендите така, че да обслужват нейните интереси. С времето поправките са станали толкова много, че днес вече не знаем каква е била истинската история в тях.

Седящият до него Георгиус, като затихващ акумулатор, който вече никой не очаква да запали, се въодушеви и елегантно отклони темата към любимата си политика.

- Историята се пише от политиците, а политиците пишат това, което избирателите искат да чуят, независимо дали е истина или не. Истината и политиката не са посестрими, а далечни роднини.

Като потомък на една от най-старите политически династии на Гърция Георгиус умееше да говори страстно, изразяваше се внимателно и очевидно не казваше всичко, което знаеше за задкулисните събития.

Елини, хванала се за ръката му като за спасителен пояс, се надяваше да не потъне в дълбоките води на тревогите си. За каква истина й говореше той, като още не се е развел. Колкото повече време оставаха заедно, толкова повече избледняваха мечтите й. Само на Крит, където прекарваха нейната отпуска и неговото ежегодно „задгранично обучение”, мечтите й по магически начин възкръсваха и всичко й се струваше възможно.

- Елини, как е животът в града? - измъкна я от унеса Атина - Има ли стрес? Да си жена на политик в днешно време не ще да е лесно.

На Елини й беше неудобно, когато останалите гледаха на тях като на семейство и се надяваше на Гергиус също да му е неудобно. А от друга страна, да я наричат негова „жена”, беше мехлем за наранената й душа

- Справяме се - смънка тя смутено.

Георгиус се опитваше да се вслуша в разговора й с Атина наполовина, както гледаше към истината наполовина. И той беше наясно, че е време да вземе решение, но как да го вземе като жена му е бременна с третото им дете? Георгиус не беше казал още на Елини и обмисляше какво да стори. Но с всеки изминал ден смелостта му се изпаряваше като водите на Мъртво море. Искаше му се да задържи Елини, с нея му беше толкова просто, естествено, непретенциозно, и на душата му олекваше, като побъбри с нея дори половин час, въпреки че тя не беше от разговорливите. Никога не му задаваше въпроси, не изискваше, търпеливо го изслушваше и мъдро мълчеше. Но Георгиус усещаше в това мълчание самота.

- „Сто години самота” е любимата ми книга - звънна от другия край на масата Фелисия.

- О, нима, колко хубаво, и аз я харесвам, даже си чертах родословно дърво, за да не объркам героите - Матю набираше точки пред изумения поглед на испанката.

- Като следвах психология, си бях разработила система за оценка на мъжете според това колко добре познават този велик роман. Но когато срещнах Кристос, забравих за това - тя надуваше триумфално тромпета.

- Романите изкривяват истината, а истината е в историята - не се предаваше Кристос на масата, която все повече се разтягаше между тях и ги отпращаше в различни посоки.

Дивата амазонка, каквато се виждаше Фелисия сама в огледалото, вече предвкусваше язденето на дорестия английски жребец с библейско име Матю. А Кристос, като истински потомък на разпнат на кръста, усещаше как се свива и превръща в сух музеен експонат, който в най-добрия случай може да бъде обявен за мощи на чудотворец. Само София се луташе между двата бряга на масата подобно на самотна лодка, изтръгната от котвата си. Не знаеше още колко време й остава на тази лодка, за която от време на време си мислеше, че Матю държи здраво руля, да се разбие и тя отново да се превърне в златна рибка, в готова храна за поредната мъжка акула.

- Отнема пет-шест години на политическия лидер да оформи възгледите си за реформа в обществото и само минута-две да издиктува решение, с което да промени живота на милиони. В книгите по история виждаме само последствията от тези решения, измерени в последващите събития или по-скоро в цени на стоковата борса. Но какво се крие зад тези решения, дългите часове на мъчително съмнение и разяждаща вина остават забравени, изтрити - Георгиус пое дълбоко въздух и го издиша бавно и шумно, сякаш искаше да се освободи чрез него от всичките си тревоги и да ги даде на морския бриз да ги отвее завинаги.

- Промяната е истинската природа на живота. Никъде в историята не го пише и никой не го преподава в училище. Или прегръщаш промяната, или тя те поглъща, а последното е равно на катастрофа - гласът на Кристос остана дълго да звучи в главата на София заедно с отпечатъка на дълбоките му тъмни очи, вперени в чашата узо пред него и въпреки това виждащи я, за разлика от тези на съпруга й.

Атина поръча десерта. Масата беше отрупана с чинии, повечето пълни, разговорите и най-вече мислите се лееха като вино по време на Дионисиеви пиршества, а ярките звезди ухажваха потъналия в сън остров...”