E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark
Събота, 07 Април 2018 14:25

Христос печели над $1,4 милиарда в киното

Киното и театърът, представят немалко продукции, чиито основен персонаж е не кой да е, а самият Исус Христос. Той през годините е участвал в десетки заглавия по света. Само филмовите проекти наброяват повече от 60, съобщава „Монитор”.   Над 35 актьори пък са се нагърбвали със задачата да изиграят свещения образ. Общата печалба на кино заглавията, вдъхновени от религията и Исус, възлиза на над 1,4 милиарда долара. Нещо повече, Бог е най-често срещаният персонаж в киноиндустрията, сочи проучване на канадското онлайн издание CBC. 

 Безспорно, сред най-популярните творби от поточната линия е „Страстите Христови“ на Мел Гибсън от 2004 г. Не е изненада и фактът, че само този филм спечели 660 милиона долара от световния боксофис, при това с бюджет от едва $30 млн. Огромният интерес към режисьорското заглавие на Гибсън несъмнено се дължи и на факта, че звездата успя да поляризира любители на седмото изкуство и критици още преди премиерата на филма си. „Страстите Христови“ попада и в графата на причини за приповдигнато ни чувство на гордост и патриотизъм. С роли в лентата, която донесе на Гибсън „Оскар“ за режисура, се разписаха Христо Шопов и Христо Живков.   Нещо повече, актьорът, който скандализира родните си почитатели с кратка тоалетна афера с Емануела в къщата на „Вип Брадър“, вече проведе разговори за участието си и в продължението на „Страстите Христови“.   Сценаристът Рандъл Уолъс потвърди работата си по историята за възкръсването на Исус още през лятото на 2016 г., уточнявайки, че „вече е трудно тя да се държи скрита”. Оттогава насам съвсем малко информация излезе наяве. В началото на април потвърждение за втори филм под щампата на „Страстите Христови“ направи и Джим Кавийзъл, когото отново ще видим в ролята на Исус. Кога ще бъде това обаче, все още не е ясно. Единственото, което Кавийзъл успя да издаде „зад кулисите“ на продукцията е, че вече са уточнени датите за снимките на филма.   

Говорейки за мащабни продукции, вдъхващи известна доза реализъм към образа на Всевишния, няма как да подминем и „Исус Христос суперзвезда“. Рокоперата дебютира на сцена още през далечната 1971 г. на Бродуей, а нейни автори са Андрю Лойд Уебър и Тим Райс. Последните няколко дни, включително и тази вечер, мюзикълът ще бъде изигран в оригинал дори и у нас. В главната роля скача легендарният певец Тед Нийли (той е играл образа вече повече от половин век – б.а.), а около него на сцената измежду бенд от 12 рок музиканти, ще се вихрят куп млади таланти. Изчисленията колко точно приходи е събрала продукцията по света са изключително трудни, имайки предвид, че и към днешна дата тя се играе на десетки различни места, от разнородни ансамбли и т.н. Андрю Лойд Уебър обаче коментира преди години, че получава средно по близо 5000 долара за авторски права всеки път, когато се играят негови мюзикъли от ранга на „Фантомът от операта“ и „Исус Христос суперзвезда“.   Второто заглавие впрочем има и свой филм, а този Великден получи и екранизация „на живо“, която беше излъчена от NBC. Въпросната продукция вече се разписа в историята с едно от най-проблематичните кастинг решения. Няма да се изненадате, става въпрос отново за ролята на Исус. Този път тя е поверена на носителя на „Грами“ и „Оскар“ - Джон Леджънд. Макар талантът му да е неоспорим, мнозина, сред които и журналистът Бил О'Райли, изразиха недоволството си, че ролята е поверена на чернокож. „От продукцията разбрах, че Исус е бил собственик на ателие за татуси“, написа О'Райли.   Проблемът за расата на всемогъщия, впрочем, също започва да набира все по-голяма популярност отвъд океана. Това, паралелно с борбата за равенство между бели, черни, азиатци, мексиканци и т.н. в холивудските среди.   

Първият път, в който Исус се появява на големия екран е още в ерата на нямото кино - през 1927 г., в лентата The King of Kings (реж. Сесил Б. Демил). „Пикът в снимането на филми за Христос започва през 60-те години. Сега се намираме в момент на ренесанс на образа на Бог в киното“, обяснява Боб Даренбакър, който изнася лекции за присъствието на религията във филмовата индустрия в Канада. По думите му, макар и последните дни на Христос да са сред най-честите вдъхновения на кино режисьорите, то не липсват заглавия, които изследват още неговото рождение (The Nativity Story, 2006) и детството му („Младият месия“, 2016).   В случай, че търсите оригинален поглед към историята на всевишния и все още не сте попадали на филма на култовия комедиен екип, популярен като Монти Пайтън, изгледайте „Живота на Брайън“ (1979 г.). Сюжетът на лентата се завърта около Брайън Коен (Греъм Чапман) - млад мъж, роден през същата нощ и в съседна конюшня на тази, в която се появява и Исус Христос. Заглавието предизвиква смесени реакции заради комбинацията на религиозната тематика и комедийния жанр. Филмът е скандален поради смесицата му от комедийни и религиозни теми. Въпреки това е много популярен сред зрителите. През 2000 г. читателите на сп. Total Film го избират за най-велика комедия. Четири години по-късно същото издание го провъзгласява за 5-ти най-велик британски филм. „Животът на Брайън“ е оглавявал още две отделни гласувания, проведени от телевизионни канали Channel 4 и Five през 2006 г., а платформата Internet Movie Database е поместила лентата сред своите 150 най-добри филми на всички времена.   Друго заглавие, което не бива да пропускате, независимо дали се определяте като вярващи или не, е „Последното изкушение на Христос“ на Мартин Скорсезе от 1988 г. Представен като грешник, пълен със съмнения, прочутият режисьор проследява градацията на Исус до статута на Месия. С тежестта на ролята тук се нагърбва Уилям Дефо, образът на Юда пък е поверен на Харви Кайтел. В крайна сметка, „Последното изкушение на Христос“ се разписва с няколко номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. От билети в киносалоните обаче успява да спечели едва 9 млн долара – само с два милиона повече от използвания за заснемането му бюджет.   Театрална постановка, изиграна на улицата, спретна местна църква в Уелс, Великобритания.

Близо 40 човека се събраха, за да изгледат пиеса, фокусираща се върху разпъването на Христос на кръст на няколко крачки от самия храм. „Искахме да представим мъченията, през които е преминал Бог, но позиционирани в модерното общество“, обясни свещеникът Лес Джоунс пред southwalesargus.co.uk.   „Актьорите“ в импровизираната пиеса са всъщност членове на църквата, а логично – представлението бе по повод великденските празници, които жителите на Острова посрещнаха със седмица по-рано. Действието се движеше не само по линията на сюжета, но и по няколко улици, докато накрая не достигна финала си пред божия храм. „Искахме да пренесем святостта на църквата и извън нея, като с това покажем на хората, че ни има, че има къде да отидат, за да се обърнат към Бог. По-голяма част от преклоненията ни се случват при затворени врата, така че искахме да излезем и да покажем какво всъщност правим. Реакциите ни бяха много интересни“, коментира още Джоунс.