Богородични заговезни се отбелязват всяка година на 31 юли, като представляват деня преди началото на Успенския пост — двуседмичен период на духовна подготовка, който завършва на 15 август с големия църковен празник Успение Богородично (смъртта и възнесението на Света Богородица).
Успенският пост е вторият по строгост след Великия пост и е посветен на Света Дева Мария, майката на Иисус Христос. В този период православните християни се подготвят за празника с покаяние, молитва и въздържание от животински продукти. Богородични заговезни е последният ден, в който се яде блажна храна преди поста, и именно оттук идва и думата "заговяване" — заговява се за пост.
Според православния канон, в деня на заговяването вярващите търсят прошка от своите близки и се обръщат към Бога с готовност за духовно очистване. Също така се извършват специални богослужения и молебени към Пресвета Богородица, особено в манастирите, където традицията на поста е силно застъпена.
Българската народна традиция обогатява празника с редица обичаи и поверия, съчетавайки християнски елементи с древни езически вярвания, свързани с плодородие, женска сила и покровителството на Богородица.
Някои от характерните обичаи и вярвания включват:
На Богородични заговезни семейството се събира на скромна трапеза с месо и млечни продукти, но без излишна пищност. Обикновено най-възрастната жена в дома нарича вечерята „за здраве“ и напомня на младите за началото на поста.
В някои райони се палят свещи пред икона на Богородица, като се вярва, че молитвите в този ден са особено силни. Жените, особено бременните и младите майки, се молят за лесно раждане, защото Света Богородица се счита за закрилница на майките и децата.
Смята се, че каквото си пожелаеш вечерта срещу поста – ако си чист по душа, ще се сбъдне.
Някои вярвали, че ако човек сънува Богородица в нощта след заговезни, това е на голям късмет или знак за важна житейска промяна.
Народът казва: „Който не почете Богородица, ще загуби закрилата ѝ“.
В много краища на България на този ден се почиства основно домът, за да се „влезе в поста чисто“ – както духовно, така и материално.
Старите хора съветват да не се оставя вечеря за сутринта, защото „каквото остане — здраве изгаря“.
