На 1 август Православната църква отбелязва Изнасяне на честния и животворящ Кръст Господен, както и паметта на св. седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и техния учител свещеник Елеазар. Това е ден, наситен с дълбоко духовно и историческо значение, както за църквата, така и за българската народна традиция.
Празникът „Изнасяне на Светия Кръст“ води началото си от Византия. В периода на летните горещини и епидемии, особено в Константинопол, Кръстът бил изнасян от царския дворец и носен в литийни шествия по улиците за благословение и предпазване от болести и злини. Така се осветявали водоизточниците, местата за лечение и домовете.
На този ден в православния храм се отслужва водосвет, а в някои традиции – и освещаване на мед. Верните се причастяват, постят (денят е в началото на Богородичния пост), и отдават почит към Кръста Господен.
Също така се отбелязва паметта на седемте братя Макавеи, майка им Соломония и старецът Елеазар – старозаветни мъченици, загинали през II век пр. Хр. заради вярата си в Единния Бог. Тяхната саможертва е пример за твърдост, вярност и непоколебимост в изпитанията.
В народния календар 1 август се смята за начало на Горещниците (макар някои традиции да ги отнасят към юли) – период на суша, пожари и болести. В този ден хората:
освещават мед, който после се използва за лечение през цялата година;
не се работи на открито, особено с огън – вярва се, че денят е „опасен“ и предразположен към пожари;
не се пере и не се къпе – за да не се „разгневи“ огънят или болестите;
в някои райони се правят литийни шествия с икони и кръстове за предпазване от суша и градушки;
В миналото селяните са прекадявали домовете си с тамян и носили осветена вода на нивите.
Това е и първият ден от Богородичния пост
– двуседмичен пост в чест на Успение Богородично (15 август), в който вярващите се въздържат от животински продукти, забавления и гняв.
На 1 август официално имен ден имат и Здравко, Здравкам Маккавей, Макавей, както и всички производни.
