Преди броени дни Бойко Борисов публично се похвали и даже показа, че е събрал на среща в Стара Загора 1 200 кмета - разбира се, числото е произволно метнато на публиката напълно в неговия стил, но да приемем, че са били много. Това е предизборен ход, който може да бъде тълкуван като демонстрация на над-електорална мощ, но е нож с две остриета. Да, кметовете имат инструменти за натиск върху собствената си администрация и върху населението, които са неуловими в акцията „честни избори“, но впрягането им в такава публична демонстрация, при която се обвързват целево с конкретна политическа партия ги прави не просто и само политически играчи, а преди всичко партийни партизани.
ГЕРБ разчита на държавната и местната администрация, която те са назначавали в продължение на години, но вместо да запази все пак някаква дискретност Борисов предпочете да събере „началниците“, по-скоро за да им намекне, че повече няма да бъдат кметове, ако ГЕРБ не е на власт. Очаква се, очевидно, те да се „вържат“ на тази теза/заплаха и да направят необходимото в негова полза.
Факт е, обаче, че кметовете са повече стопани отколкото политици и работата им с централната власт е от ключово значение за собствените им местни стопански успехи. Липсата на фискална децентрализация, за която се говори от години (но само се говори без да се действа) ги прави зависими от политиците на власт, поради което стават повратливи когато властовите и електоралните предпочитания започнат да „мигрират“.
И точно тук се вклини Румен Радев - той очевидно осъзна как Борисов смята да получи нерегламентирано влияние чрез кметовете и реши също да им даде знак.
Какъв знак ли? - знак, че ще работи с всички кметове, които избирателите са поставили по местата им независимо от партийната им принадлежност, ако имат такава. Появявайки се в Стара Загора навръх националния празник заедно с кмета на града, който беше домакин и на Борисов само преди няколко дни, Радев изпрати послание:
„Успокойте се, не се страхувайте и не разчитайте повече на Борисов защото когато работите добре за гражданите на РБ нищо не ви застрашава, напротив, ще имате пълната ми подкрепа“.
Какво означава това за кметовете?
Видно от всички социологически проучвания Радев твърдо стои с около 33% електорални предпочитания, а Борисов твърдо стои под 20%. На кого да заложат кметовете, местните администрации и „поднадзорният“ им електорат - прагматично разсъждавайки изборът е ясен - на победителя защото след 3 месеца той „ще разпределя порциите“.
Какво се случи на практика?
Всяка публична проява на празник от такъв ранг (3-ти март) се съгласува предварително и няма никакво съмнение, че бившият президент и старозагорският кмет не са се срещнали случайно на улицата. Затова преди дни шеговито написах в мрежата, че кметове започват да „мигрират“ и това действително е миграция, вкл. сигнал за другите кметове. Ясно е, че ако даден кмет се чувства повече партиец и то на ГЕРБ, щеше да се въздържи от такава публична демонстрация - политическата етика го изисква, партийния ангажимент - още повече.
В конкретния случай, обаче, видяхме друго – кметовете действително са повече стопани отколкото политици и е грешка да се партизират или политизират, което може и да е изгодно за политическите олигарси, но поставя под риск местната полезност и успешност. И те намират начин да я защитят. Това е валидно и за администрацията - централна и местна - общо над 500 000 души.
Та така, предстои мащабна „миграция“ макар и не толкова видима точно днес. Резултата от „местния дуел“ е в полза на Радев, а Борисов губи. ПР-те му изпаднаха в паника и включиха вентилатора хвърляйки в него каквото им падне под ръка, с което потвърдиха поражението.
А за всички, които наивно ме питаха „Ама той (кмета) може ли да изгони президента?“ отговарям с едно изречение:
В политиката няма нищо случайно, дори и глупостта.
Коментар на Илко Семерджиев във фейсбук
