Стотици пожелаха да съучастват в откриването на изложбата „АНАСТАС. 70 години от рождението на художника“ в централната сграда на Градска художествена галерия - Пловдив. Това емоционално заредено събитие се случва 9 години след като художникът Анастас Константинов (1956 – 2017) отпътува към своя създател само на 61-а. В събирането на толкова много почитатели на изкуството му в Пловдив д-р Достена Лаверн видя голямата духовна традиция на хилядолетния град, от която е част и творецът.
„Анастас беше художник, жаден за нещо почти непостижимо – за живот извън времето. Не за посмъртна слава. Неговата цел беше абсолютната интензивност на битието. Това можем да видим в картините му. Жажда за любов, жажда за истина, жажда за полет – страст, която живописта едновременно утолява и разпалва. Той често, с почти детска наивност, разказваше за разговорите си с Бога. Не като поза и не като богохулство, а като игра, но като игра много сериозна – игра на сътворчество с вселената, игра на живот и на смърт.“
Според д-р Лаверн, в изкуството той избира пътя на риска, пътя на ръба на хаоса, но без капитулация пред него, създава живопис „на ръба на самия ръб, където формите се разпадат, а символите се раждат наново – автентични, без имитация.“ Тя подчерта синкретизма между демонично и божествено, между християнско и езическо, който насища с нова символика и смисъл творбите на Анастас Константинов.
Припомни думите на италианския галерист Микеланджело Чели до Анастас: „Ти не рисуваш с бои. Ти си магьосник, алхимик, шаман, който танцува между небето и земята“.
Припомнено беше за непокорния дух на твореца, чиято „живопис още през 80-те години на 20 век се превръща в своеобразен вътрешен бунт срещу идеологическите ограничения и срещу духовната празнота.“ През 1986г. негова изложба е затворена веднага след откриването си, а творбите – разпилени поради отклонение от общоприетата тогава норма за съдържанието на една художествена експозиция.
По-късно картини на художника попадат в престижни частни колекции в Ню Йорк, Маями, Питсбърг, Париж, Виена и много други европейски градове, където той има рядката възможност да направи изложби. „Но истинската му победа не е институционална, истинската му победа е свободата да бъде докрай себе си.
…Може би най-важното послание на Анастас към бъдещите поколения е много просто: истинското изкуство не търси ефект, то поставя на карта цялото съществуване на твореца.“
Фред Еберт се отзовава за негов автопортрет: „Анастас е един човек малко преди избухването и когато това избухване се случи, то се превръща в цвят, символ и магия.“ Тази магия продължава да живее в неговото изкуство.
„Защото живописта на Анастас не е просто образ, тя е присъствие, мост между страданието и екстаза, между човека и безкрая. И може би затова и днес неговите цветове продължават да възкръсват.“ – смята д-р Лаверн.
Съпругата на художника проф. д-р Емилия Константинова не пожела да произнася слово на откриването, убедена, „каквото е искал да каже, Анастас си го е казал с картините си.“ В подготвянето на експозицията се включиха синът му Константин и брат му Николай. В нея са са представени творби от лични колекции, както от фондовете на Градска художествена галерия - Пловдив и Художествена галерия - Добрич.
Изложбата ще бъде отворена за посещение до 7 април 2026 г. с вход свободен в сградата на ул. „Княз Александър I“ №15.
Тя се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив като част от нейния годишен Културен календар.
