Евродепутатът от ПП–ДБ Никола Минчев бе гост в предаването „Денят на Дарик“ от изнесеното студио на Дарик радио в Европарламента в Страсбург, където коментира решението на българските власти относно предоставянето на въоръжение за Украйна, външнополитическите сигнали на България към европейските партньори, европейската сигурност, договора с „Боташ“ и предстоящите президентски избори.
„Виждаме, от една страна, външнополитическата реторика, когато дойде външният министър в Брюксел. Тогава наративът, който виждаме от страна на управляващите, е да не се слага прът в колелата на общите действия. Да се подкрепи, макар и по-тихомълком, това, което се случва в Европа. Общият европейски курс да не бива спъван от наша страна. Това е единият наратив, който се използва извън границите на страната. След това е вътрешнополитическият. За вътрешнополитическа употреба следват изказванията като това на министъра на отбраната, като това на самия премиер за състоянието на украинските сили, въобще на украинската държава, за нейните шансове изобщо в тази война. За това, че ние не трябва да подпомагаме по какъвто и да било начин. Това са двете разминавания. Едните се използват за пред Брюксел, другите – за пред електората в България.“
„Да се чува българският глас в Европа е позитивно и така трябва да бъде. Не трябва по принцип политиците, независимо от коя група идват, от коя партия, да бъдат тези смени. Естествено, всеки трябва да защитава своята позиция според своето убеждение. Но, казано по начина, по който го казват колегите от „Прогресивна България“, даже бих добавил изказването, че Румен Радев бил първият български премиер, който бил казал „не“ на американския президент. Този комсомолски план, да кажем „нашият лидер е най-добрият“, той също не е особено печеливш. Едно е да не си yes-man, друго е обаче да имаш качествена, аргументирана позиция и да имаш ясна позиция, която следваш независимо от форума, на който говориш.“
„Как мога аз да дефинирам интереса на България като нещо различно от това да продължи да предоставя срещу заплащане своя продукция? То независимо дали става за оръжие, или за нещо друго. Това е военно-промишленият комплекс. Това е комплекс, който ние имаме от много години развит. И той в момента намира пазар за своята продукция. Защо интересът на България да бъде това да бъде спряно?“
„С такива изказвания, с такова лошо позициониране, в което ние се отделяме от мнозинството, водим наратив, който очевидно не просто не отговаря на широко приетия в Европа, а е на 180 градуса от него. Няма как.“
„Ако някой си мисли, че украинците не искат да има мир, това не е вярно. И те искат да има мир. Но все пак, когато говорим за мир, трябва да уточним какви са параметрите. Не просто мир по начина, по който го говори министърът на отбраната на България – едва ли не капитулация на нападнатата страна. Мир, който има дългосрочен хоризонт, тоест да е траен, но точно за да е траен, трябва и да е справедлив.“
„За да има мир или дори прекратяване на огъня, трябва да има и усилия от страна на Русия. Докато руснаците не изглежда поне към този момент да полагат усилия в тази насока.“
„В България винаги е имало един мит за необятния руски пазар, само че сравнението между европейския пазар и руския пазар по никакъв начин не издържа в пълна полза на руснаците, тъй като техният пазар може да се сравнява с някоя отделна европейска държава. Не с Германия и Франция, например, но в никакъв случай не и с обединена Европа.“
„Сключването на този договор („Боташ“ – бел. ред.) далеч не беше толкова изгодно, колкото в продължение на много време се опитваха да ни убеждават всички около Румен Радев и „Прогресивна България“, така че винаги сме посочвали този безкрайно задължаващ за „Булгаргаз“ и българската енергетика договор.“
„Концентрацията на власт на едно място никога не е полезна, защото винаги води до израждане. Защото властта развращава. Оттам тръгва и теорията за разделението на властите, именно защото власт власт трябва да възпира.“
