Ежедневието ни е фундаментално свързано с природата и нейното разнообразие от видове – тя не просто ни заобикаля, а поддържа живота и здравето ни. Над 75% от питейната ни вода идва от горски и планински екосистеми. Над 63% от лекарствата ни са свързани с продукти от природата. Около 50% от въздуха, който дишаме, идва от морските растения и организми. Но от 1973 г. човечеството живее „на кредит“. Всяка година използваме толкова природни ресурси, все едно разполагаме с резервна втора планета, но не правим нужното за тяхното възстановяване. Затова с кампания по повод своя 20-и юбилей, през 2026 г. WWF България отправя послание към всички − природата има нужда от нас и нашата грижа − за да защитим горите, водите и дивите животни, от които зависим.
„Често мислим за природата като за нещо извън нас. Наричаме я „околна среда“, но тази фраза подвежда. Няма живот „извън“ или „около“ природата. Над 60% от тялото ни е вода. Въздухът в дробовете ни, кафето ни, каучукът в гумите на автомобилите ни – всичко идва от природата. Науката отдавна е доказала, че хората споделят гени с всички живи организми и че дори в тялото ни има повече микроорганизми от човешки клетки. Ние сме природа и грижата за нея не е нещо различно от грижа за нас самите. Но природата не може да промени нашата нагласа да живеем „на кредит“ – само ние можем да го направим. Затова призоваваме хората да осъзнаят, че природата има нужда от нас – да разберем, че трябва да я съхраняваме – заради нея и заради нас самите.“ Това каза Латинка Дучева, директор „Маркетинг и ангажираност“ във WWF България.
Защо българската природа има нужда от нас сега?
През последните 15 години пожари са обхванали горски територии с размер над два пъти територията на София (110 000 хектара) и човешкият фактор в тази статистика е отчетлив − 96% от пожарите у нас са резултат от човешка намеса. Towa e част от дългогодишна тенденция − по данни на Изпълнителната агенция по горите през последните 30 години у нас има рязко увеличение на броя на горските пожари и размера на опожарените горски площи. И те стават все по-опустошителни и трудни за овладяване заради по-високите средни температури и засушаването, свързани с изменението на климата – отново предизвикано от изгарянето на изкопаеми горива от човека.
През следващите десетилетия се очаква изменението на климата в България да доведе до отчетливо нарастване на опасните метеорологични явления, като горещи вълни, екстремни валежи, засушавания. Това сочи доклад на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2023 г., който също подчертава негативното въздействие на човека върху климата.
Продължава и натискът от човешка дейност върху биоразнообразието под формата на замърсяване, фрагментиране на природни местообитания с инфраструктурни проекти и престъпления срещу дивите животни. Пример за последното е незаконното поставяне на отровни примамки − най-честата причина за смъртта на над 100 екземпляра защитени грабливи птици през последното десетилетие, някои от които световно застрашени, като египетския лешояд. Бракониерството на есетри – най-застрашената група видове в света – също продължава в р. Дунав, въпреки въведените перманентни забрани за улов във всички дунавски и черноморски държави. Това нанася постоянни щети на вида, сочи последният доклад на WWF по темата. По последни данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) у нас намаляват и популациите на кафява мечка, речна видра, европейски лалугер и други застрашени видове.
