Росен Христов: В ДКК има сигнали за милиони за правни услуги и авансови плащания без банкови гаранции

Росен Христов: В ДКК има сигнали за милиони за правни услуги и авансови плащания без банкови гаранции

Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, който вече е член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), отхвърли твърденията, че е имало намерение да оглави дружеството.


„Никога не е имало такова намерение. Информацията, която беше изнесена, включително и за заплати, беше подвеждаща и представляваше умишлена манипулация. Член съм на Съвета на директорите и няма да представлявам компанията“, заяви той в предаването „Денят започва с Георги Любенов“.

По думите му ролята на борда е да определя рамката за работа на дружеството, да подпомага решаването на сложни казуси и да одобрява ключови договори и решения.


По повод обществените коментари за възнагражденията в държавните дружества Христов заяви, че обявената сума от около 1770 евро не е необичайно висока.

„Сумата не е космическа и това е намерението на сегашното правителство – да не раздава космически заплати“, каза той.

Според Христов ДКК е сложна холдингова структура, която контролира около 15 дъщерни дружества в различни сектори – от хранително-вкусовата промишленост до отбранителната индустрия и инфраструктурата.

Той обаче посочи, че има индикации за проблеми в управлението.

„Има сигнали, които сочат, че дружествата не са управлявани ефективно – милиони за правни услуги, авансови плащания по големи договори без банкови гаранции и без реален напредък по изпълнението“, заяви Христов.

По думите му неговата задача не е да търси виновници, а да предлага решения.


„Моята задача не е да установявам виновници или да правя разследвания. Моята задача е, когато се установят проблемите, да предложа решения.“


Бившият енергиен министър направи критична оценка и на политическата ситуация през последните години.

„Годините на безвремие – смяна на правителства по два пъти в годината – доведоха до липса на стратегия и последователност“, каза той.

Според него проблемът не е в отделните кабинети, а в политическата нестабилност.

„Парламентът ръководеше правителството, а не обратното, и това води до липса на стратегия.“

Христов отправи критики и към управлението на енергийния сектор.


„Купуваме руски газ, после се отказваме от него, после не можем да се откажем напълно. Крачка назад, крачка настрани – няма стратегия за нищо“, заяви той.

По думите му по време на мандата му е била разработена визия за развитие на сектора, която впоследствие не е получила продължение.

Коментирайки отбранителната индустрия, Христов посочи, че ВМЗ – Сопот се намира в благоприятна пазарна ситуация заради ръста на военните поръчки, но това не означава автоматично добро управление.

„Печалбата не означава оптимално управление“, подчерта той.

Бившият министър защити и договора между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“, като заяви, че критиките срещу него са били преувеличени.

„Договорът с „Боташ“ започна да се използва. Балонът и лъжите, които се говореха за този договор – че бил ужасен и щял да фалира държавата – започват да издишат“, каза Христов.

Според него споразумението е било добро още при подписването си, но България не е използвала пълноценно предоставения капацитет.

„Договорът е добър, но просто не го използвахме и затова страдаме“, заяви той.

Христов допълни, че България и Турция имат значителен потенциал за сътрудничество не само в енергетиката, но и в транспорта, отбраната и сигурността.

Image