Снимка: БГНЕС
Държавните служители сами да плащат осигуровките си. Това се очертава като един от основните спорове за Бюджет 2026 между парламентарните сили.
На прага на седмицата, в която управляващите обещаха да внесат план-сметката, проверихме кои са червените линии, които разделят политиците, и къде управляващите могат да бъдат подкрепени.
Управляващите от „Прогресивна България“ засега не са дали зелена светлина за настояването държавните служители да си плащат сами осигурителните вноски. По данни на Националния статистически институт те са около 130 000.
Средното брутно възнаграждение на държавните служители е 1965 евро, което е средна нетна сума от 1768 евро.
„Тази тема трябва да я обсъдим много внимателно, защото от една страна се нарушава техният социален статус, от друга страна трябва да се балансира бюджетът“, казва Румен Миланов от „Прогресивна България“, пише БТВ.
Когато се стигне до разглеждането на финансовата рамка, ГЕРБ отново ще заложат на предложения, които бяха вкарани в тяхната втора версия на Бюджет 2026, която така и не стигна до обсъждане.
„Бяха предвидени и отпадането на автоматизмите при определяне на заплатите в определени сектори, бяха предвидени и други мерки, свързани с възнагражденията на младите лекари“, казва Теменужка Петкова от ГЕРБ.
„Демократична България“ вече представи своята реформа за държавните служители. Освен това иска и прозрачност при харченето на публични пари.
„Преглед на всички обществени поръчки и преразглеждане, ако трябва, на тези, които злоупотребяват с обществен ресурс“, посочва Мартин Димитров от „Демократична България“.
„Възраждане“ отново ще предложат парите за втора пенсия да отиват по подразбиране в НОИ, а не в частните пенсионни фондове, както е сега.
„Това би подобрило с почти 4 млрд. лв./2 млрд. евро баланса на НОИ и е наистина мярка, която рязко и крайно ще подобри състоянието на бюджета“, казва Димо Дренчев от „Възраждане“.
Засега рекордът за най-късно приет бюджет държи този за 2023 г., който е приет на 28 юли.
