Тосканският ас укроти напрежението и грабна самостоятелна победа, докато Афонсо Еулалио удържа розовата фланелка пред атакуващия Вингегор.
ВЕРБАНИЯ – Алберто Бетиол напомни на света за огромната си класа с феноменален солов триумф. В етап, изпълнен с тактическо напрежение и висока скорост, италианецът демонстрира перфектно познаване на трасето и пречупи конкуренцията по пътя към Вербания.
Драмата на финалното изкачване
Денят бе белязан от мощно откъсване на 15 колоездачи, сред които най-деен бе националният шампион на Норвегия Андреас Лекнесунд. Норвежецът направи смел опит за самостоятелна победа, но силите му не достигнаха на последното и най-стръмно изкачване. Бетиол, който не бе вкусвал вкуса на победата от две години (а в Джирото – от пет), атакува в точния момент. Тосканецът настигна и задмина Лекнесунд, възползвайки се от техничното спускане след върха, за да финишира напълно сам под бурните аплодисменти на публиката.
Междувременно в битката за генералното класиране Афонсо Еулалио (Bahrain Victorious) изпълни перфектно плана си. Той запази лидерската си позиция и ще влезе в тежкия планински етап във Вале д'Аоста с аванс от 33 секунди пред големия фаворит Йонас Вингегор.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕТАПА (187 км)
Алберто Бетиол (XDS Astana Team) – 3ч 51' 33" (ср. скорост 48.456 км/ч)
Андреас Лекнесунд (Uno-X Mobility) – +26"
Яспер Стойвен (Soudal Quick-Step) – +44"
ГЕНЕРАЛНО КЛАСИРАНЕ
Афонсо Еулалио (Bahrain Victorious) – 3ч 51' 33"
Йонас Вингегор (Team Visma | Lease a Bike) – +33"
Таймен Аренсман (Netcompany Ineos) – +2' 03"
По време на пресконференцията победителят в етапа Алберто Бетиол каза: „Не печеля много, но съм печелил най-красивото състезание в света – Обиколката на Фландрия, печелил съм най-старото състезание в света – Милано-Торино, печелил съм два етапа в най-красивото многодневно състезание – Джиро д'Италия, печелил съм и националния шампионат в родния си град. Има колоездачи, които са печелили милиарди състезания, но нито един Монумент. Освен това съм спечелил в живота, защото имам подкрепата на семейството си, откакто започнах да се занимавам с колоездене, и срещнах невероятни хора в колоездачната общност. Посветих победата си на един мой бивш треньор, който почина наскоро. За щастие успях да говоря с него преди Джирото. Исках да спечеля днес заради всички хора, които искаха да ме видят да побеждавам тук във Вербания, където живее семейството на приятелката ми.
Тайната днес беше последната част от изкачването, която беше най-трудна. Опитах се да изпреваря събитията преди спускането, което идваше след 1,5 км фалшиво равно (лек наклон). Знаех, че Лекнесунд ще се затрудни при спускането – в края на краищата той не е Ван дер Пул. Винаги съм карал по инстинкт, сякаш няма какво да губя. Имаше известно напрежение върху мен, но аз харесвам напрежението. То ме движи напред. Не ме съсипва. Критикувам отбора си, защото не ме поставят под достатъчно напрежение. Колоездачи като мен нямат често възможност да печелят. След като спечелих тук днес, на кого му пука, че не спечелих на Обиколката на Франция през 2022 г.“
Носителят на розовата фланелка Афонсо Еулалио каза: „Днес беше перфектен ден за откъсване. Много колоездачи искаха да го направят. Моят отбор свърши перфектна работа. Още един ден за мен в розовата фланелка и просто трябва да кажа благодаря на всички мои съотборници. Утре ще се насладя на деня колкото мога повече. Ще страдам и ще се наслаждавам чак до последното изкачване. Там ще видим какво мога да направя. Това вече е невероятно приключение за мен“.
