Бившият треньор на Интер - Симоне Индзаги, даде пространно интервю пред ''Гадзета дело спорт'', където засегна теми като разследването относно съдиите, представянето му Серия ''А'' с ''нерадзурите'', загубата на финала на Шампионската лига в Мюнхен с 0:5 от Пари Сен Жермен, кариерата му в Саудитска Арабия и други.
- Първо нека поговорим за разследването относно съдиите.
- Бях шокиран: Интер загуби много точки през миналия сезон заради съдийски грешки. Първенството, Суперкупата... Изненадващо е да бъдем въвлечени в история, в която сме били ощетени, а не облагодетелствани.
- Съдиите говорят за рефери, които са харесвани и нехаресвани от Интер.
- Добре, но как е възможно да се мисли за заговор? За нас това беше нещастен сезон. Винаги съм имал голямо уважение към работата на реферите и не искам да говоря за Наполи, който спечели титлата честно. Но остава усещането, че ни е било отнето нещо. Не обвинявам никого и не се съмнявам в добросъвестността. Да кажем, че не сме имали късмет, всичко се обърна срещу нас, макар че имаме и свои вини. Остава едно съжаление, което няма да отмине: да загубиш титлата с една точка е болезнено.
- По-силно ли усещате заслугата, че сте спечелили един шампионат, или вината, че сте загубили два?
- В спорта не може да има съжаления, още повече ако завършиш втори след съперници, които са направили значителен път. За четири години спечелих много и съм доволен от резултатите. Не знам дали можеше да се направи нещо повече, но стигнахме до два финала в Шампионската лига. Във всеки случай приемам критиките, стига да са насочени към мен, а не към играчите: те винаги са давали всичко, което имаха.
- Ако се намираше в същата ситуация като преди година, би ли поставил като приоритет титлата или би опитал отново да спечели Шампионската лига?
- Няма да променя нищо. Имахме една мечта: трипълката. В края на сезона платихме цената за 23-те мача, които изиграхме повече от Наполи. Но аз бих направил всичко отново: Интер има задължението да се състезава на всяко ниво. А освен това вечерите срещу Байерн и Барселона ще останат в съзнанието ми повече от трофеите. Това бяха победи, които може би няма да се повторят.
- Какво се случи на финала в Мюнхен?
- Пристигнахме на мача без особени сили, както физически, така и психически: това не е оправдание, а факт. Разочарованието от изгубения шампионат ни тежеше и подкопа самочувствието ни. ПСЖ е велик отбор, както видяхме и снощи срещу Байерн: той определи изхода на финала с два гола и се възползва от по-голямата си блестяща игра, докато ние се опитахме да реагираме и се разединихме. Все още ни боли, че загубихме по този начин, но не можем да забравим това, което се случи преди това, в Европа.
- Веднъж завинаги: съобщихте ли на отбора преди финала, че ще си тръгнете?
- Абсолютно не. Не бих могъл да го направя, защото решението, което беше много болезнено за мен и семейството ми, не беше взето. Истината е, че всичко се случи много бързо: два дни след Мюнхен се срещнахме в дома на Марота, в присъствието на Аузилио и Бачин. В този контекст изразих нуждата си от промяна, защото усещах, че един цикъл е приключил. Те биха искали да продължат с мен, но разбраха избора ми: разделихме се като приятели и все още сме такива. Но ако бяхме спечелили Шампионската лига, щях да остана в Интер.
- Защо тогава преди финала казахте, че има няколко оферти на масата му?
- Защото никога не знаеш как могат да се развият нещата и защото моят дълг беше да не крия от феновете какво може да се случи. И в други ситуации е имало предложения и никога не съм ги приемал. Този път беше различно: исках да опитам нещо ново.
- В Саудитска Арабия хората отиват заради парите, а не заради амбицията.
- Или отиват, за да опознаят една нова реалност, за да се изпитат в различна среда. За щастие никога не съм имал проблеми с парите, не това ми липсваше. Имах прекрасна къща в Милано, от която виждах всичко, дори „Сан Сиро“. Предложението ме убеди и сега съм тук, щастлив, че съм тук.
- Липсва ли ви Италия?
- Честно казано, не. Откакто пристигнах в Рияд, съм се връщал у дома само за четири дни. Имам семейството си, родителите ми и приятелите ми често идват да ме посещават, не страдам от носталгия. Живея в комплекс (затворен и самодостатъчен квартал, бел. ред.), където съоръженията са отлични, включително американското училище за децата. Организацията е перфектна, дори и в клуба. И аз също уча английски.
- Саудитските медии говориха за възможно уволнение.
- На мен ми се струва, че всички са доволни от мен. Стигнахме до четвъртфиналите на Световното клубно, все още сме в борбата за титлата в първенството, защото имаме 5 точки пасив, но все още трябва да се изправим срещу Ал Насър в пряк сблъсък, трябва да играем финала за Купата на краля... И най-вече, все още не сме загубили мач през сезона, защото отпадането от Азиатската Шампионска лига срещу Ал Сад на Манчини дойде след дузпи. Не мисля, че в света има треньор, който все още е непобеден.
- Вие с гордост се радвате на плодовете на труда си. Но ако ви покани италиански отбор, или дори националният отбор?
- Не мисля за това. Имам още една година договор с Ал Хилал и съм изпълнен с ентусиазъм. Никога не съм бил далеч от Италия и това приключение ме прави по-добър, както като човек, така и като професионалист.
- Не рискувате ли да останете заложник на огромната заплата и да бъдете „принуден“ да останете в Саудитска Арабия?
- Не мисля. Както казах по-рано, парите никога не са на първо място за мен. Други колеги са тренирали в Саудитската лига и после са се върнали в Европа. Когато дойде моментът, а днес не мога да го предвидя, ще видим.
- Междувременно Интер бързо се утеши: спечели шампионата с голяма преднина.
- Бяха много добри, победата никога не е лесна. И заслугата е и на Киву. Познавах отбора и нямах съмнения в способностите на играчите. Но и залагането на Кристиан беше правилен избор и аз го знаех, защото бях го виждал как работи. Сега е редно Интер да празнува и след това да се опита да спечели финала за Купата на Италия.
- Димарко се оплака от систематичните смени, на които беше подлаган по време на неговото управление.
- Федерико и при мен имаше страхотни сезони и той добре го знае: аз бях този, който го задържа в Интер, след като го наблюдавах десет дни на тренировки, иначе може би щеше да си тръгне за поредния преотстъпване. Вероятно думите му са били погрешно интерпретирани, отношенията ни са отлични: все още поддържаме връзка. И за Желински прочетох много неща. Но се забравя, че аз бях този, който го искаше в Интер, когато Марота и Аузилио ми предложиха тази възможност. За съжаление миналата година той имаше много физически проблеми и му беше трудно да покаже качествата си.
- С настоящия състав на отбора, Индзаги щеше ли да остане с празни ръце през 2025 г.?
- Не знам, никога не се знае. Със сигурност клубът се справи добре на трансферния пазар, като подобри атаката и привлече Аканджи, който беше отлично попълнение за отбраната.
- Засегна финала на „Олимпико“. Лацио срещу Интер, „твоите“ отбори. За кого бие сърцето ви?
- За никого. Седя в креслото си и се наслаждавам на шоуто. Това са два клуба, които ми дадоха много, така че нека спечели по-добрият. В един финал всичко може да се случи, кой знае.
- Говорейки за любов, брат ви Филипо ще успее ли да се изкачи в Серия А с Палермо?
- Много се надявам, защото го заслужава: свърши страхотна работа, може да успее.
- Имало ли е някога завист между вас, когато сте били футболисти или треньори?
- Никога. Напротив, пълно съучастие. Най-хубавият момент беше, когато играхме заедно в националния отбор в Торино срещу Англия: беше през 2000 г., с Трапатони за селекционер. Можете да си представите колко развълнувани бяха родителите ми. Незабравим спомен.
- А относно Адзурите, как обяснявате провала за световното първенство?
- Проблемите съществуват и не трябва да се подценяват: трябва да започнем от основата, като направим скок напред по отношение на менталността. Още в детските академии. Футболът трябва да постига резултати чрез кураж и инициатива, а не като мисли за победата на всяка цена за сметка на качеството на играта.
- Нищо друго?
- Бих намалил броя на отборите в Серия А. Може би това са болезнени решения, но след пет години те ще направят щастливи хората, които са подкрепили промяната. И още едно нещо, което съветвам: да се цени работата на треньорите на децата, които преподават техника, а не тактика. Благодарен съм на много треньори, но съм свързан най-вече с онези, които ме възпитаха в младежкия сектор. Без тях никога не бих станал Симоне Индзаги.
